Филмите "Аватар" използват сензори за улавяне на движенията на актьорите, за да изглеждат като извънземни. Британски учени са адаптирали технологията, за да проследяват развитието на болести, съобщи Би Би Си, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър медисин".
Костюмите за улавяне на движение,
които вдъхват живот героите във филми като "Аватар", помагат на изследователите да проследят появата на заболявания, свързани с двигателни нарушения.
В много случаи колкото по-бързо бъдат оценени тези състояния, толкова по-скоро пациентът може да получи подходяща помощ и лечение.
Прочети още
В тестове британските експерти са определили тежестта на две генетични заболявания двойно по-бързо от най-добрите лекари.
Изследователите казват, че технологията също така може да съкрати наполовина времето и значително да намали разходите, необходими за разработване на нови лекарства в клинични изпитвания.
Д-р Валерия Рикоти от Института
за детско здраве "Грейт Ормънд Стрийт", споделя, че е "напълно поразена от резултатите". "Въздействието върху диагностиката и разработването на нови лекарства за широк спектър от заболявания може да бъде огромно", казва тя. Д-р Рикоти е сред екипа от изследователи от лондонския Импириъл колидж, които посвещават 10 години на разработването на новата технология.
Учените я тестват върху пациенти с атаксия на Фридрайх и мускулна дистрофия на Дюшен в две отделни изследвания. Според тях технологията може да се използва и за наблюдение на пациенти, възстановяващи се от други заболявания, които засягат движението. Сред тях са всички болести, засягащи мозъка и нервната система, сърцето, белия дроб, мускулите, костите, както и редица психични разстройства.
Прочети още
Двете изследвания показват, че системата
за улавяне на движението може да направи това много по-бързо и точно. Тя е адаптирана от технологията, използвана за улавяне на движенията на актьорите във филмите "Аватар", за да бъдат пресъздадени реалистични извънземни на екрана.
"Нашият нов подход открива фини движения, които хората не могат да уловят", казва професор Алдо Фейсал от изследователския екип, един от учените, на когото хрумва идеята. "Той има способността да трансформира клиничните изпитвания, както и да подобри диагностиката и наблюдението на пациентите", допълва изследователят, който разработва сензори, способни да проследяват движението на открито и в ежедневни ситуации извън клиниката.
Заболяването, известно като атаксия на Фридрайх, обикновено се появява в юношеска възраст и засяга един на 50 000 души. Мускулната дистрофия на Дюшен засяга 20 000 деца, предимно момчета, в световен мащаб всяка година. В момента няма лечение за двете заболявания.
Изследователите също така събират данни за използването на технологията при болести като Паркинсон, Алцхаймер и множествена склероза.
