Специални разузнавателни средства (СРС) са използвани спрямо 2442 души през 2025 г. при 2410 година по-рано. 

Това заяви председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Пламен Колев, предаде репортер на БГНЕС. 

Изявлението му дойде в рамките на представянето на доклада за дейността на Бюрото за 2025 г. пред парламентарна комисия. 

През годината компетентните органи са внесли в съда 4315 искания за използване на СРС, по-малко от 4513 през 2024 г. Най-голям дял от процедурите има МВР - 63,06%, следвано от прокуратурата с 23,82% и ДАНС с 10,82%.  

Най-често СРС са използвани при разследвания на организирани престъпни групи - 1347 случая, и престъпления, свързани с наркотици - 995 случая. 

Съдилищата са постановили 3782 разрешения и 536 отказа. Броят на отказите е намалял значително спрямо 774 през 2024 г.  

Докладът отчита редица пропуски при изготвянето на искания за СРС, сред които липса на достатъчно мотиви, неспазване на компетентността и искания на ранен етап, преди да бъдат изчерпани традиционните способи за събиране на доказателства.  

През 2025 г. са постъпили 49 сигнала от граждани за предполагаемо неправомерно използване на СРС. При извършените проверки не са установени случаи на неправомерно прилагане. 

Депутатът от „Продължаваме промяната“ Бойко Рашков отправи критика към доклада заради липсата на конкретни данни колко са отделните случаи на установените пропуски.

Колев призна, че подобна статистика не е включена в доклада.

„В доклада не сме дали конкретни примери и статистика точно колко са случаите. Само като тенденция мога да ви кажа, че тези случаи намаляват“, заяви той.

Председателят на Бюрото посочи, че институцията уведомява ръководителите на съответните органи за констатираните проблеми, но конкретни числа за отделните нарушения не са представени в годишния доклад.

Рашков не прие обяснението и заяви, че липсата на конкретика затруднява оценката дали има подобрение спрямо предходни години.

„Вашият доклад става просто един разказ с липса на необходимата конкретика“, заяви бившият вътрешен министър.

Той попита и колко са случаите на неправомерно използване на СРС при отделните етапи - искане, разрешаване, прилагане и унищожаване на получената информация, както и дали Бюрото е сезирало прокуратурата за нарушения, които могат да представляват престъпление.

Колев отговори, че Бюрото не е установило нарушения в процедурите по искане, разрешаване и прилагане на СРС. Той посочи като установен пропуск случая с информация, която е трябвало да бъде унищожена, но е останала в оперативно дело.

„Единственият пропуск, който констатирахме в процедурата, беше, както казах, за унищожаване на информация, която не беше унищожена. Беше съхранена в оперативно дело“, каза Колев.

По думите му за случая е сигнализиран министърът на вътрешните работи и са предприети действия той да не се повтаря. Колев определи случилото се като организационен пропуск и заяви, че е било неумишлено.

Рашков възрази, че Бюрото не е органът, който трябва да преценява дали подобно действие е умишлено.

„Вие не можете да решавате умишлено или неумишлено. Това решават съдебните органи“, заяви той.

По думите на депутата, когато информация, която трябва да бъде унищожена, продължава да се съхранява, Бюрото трябва да сигнализира прокуратурата, която да прецени дали е извършено престъпление.

В рамките на дискусията председателят на комисията Христо Терзийски постави и въпросът дали трябва да съществува възможност за обжалване на съдебен отказ за използване на СРС пред по-горна инстанция.

Колев изрази лично мнение, че действащата процедура е работеща и не се нуждае от подобна промяна. Той припомни, че в миналото е съществувала процедура за обжалване, която по думите му не е проработила.

Рашков заедно с депутата от Демократична България Атанас Атанасов повдигнаха въпроса, че в ДАНС съществува автономно звено, което може да прилага СРС, но въпреки това агенцията възлага подобни задачи на ДАТО. Колев каза, че тази практика съществува, тъй като ДАНС не разполага с достатъчно регионални структури. Двамата депутати се обединиха около твърдението, че в тази област има нужда от законодателни промени. | БГНЕС