Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен официално даде начало на първата Междуправителствена конференция в Брюксел относно стартирането на преговорите с РСМ и Албания за членство в ЕС. Това стана възможно, след като министрите на външните работи на България, Теодора Генчовска и на Северна Македония, Буяр Османи, подписаха протокола от Второто заседание на Съвместната Междуправителствена комисия, която е създадена на основа на член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, и предвижда, ежегодно да се правят отчети за свършеното по изпълнението му, както и да се набелязват приоритети за всяка следваща година.
Първата Междуправителствана конференция между двете държави и ЕС се счита за начало на официалните преговори.
Късно вечерта на 18 юли 27-те държави - членки на Европейския съюз се съгласиха да започнат преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония.
Провеждането на първата междуправителствана конференция стана възможно благодарение на постигнатото споразумение между властите в София и Скопие.
Има ли обаче все още неуредени бъпроси покрай решението за влизането на РСМ в ЕС?
Едната от тях е признаването на македонския език.
България представи едностранна декларация пред другите държави от Европейския съюз (ЕС), в която напомни, че не признава македонския език. Това се случи в на 18 юли по време на срещата, на която страните от ЕС се съгласиха да дадат начало на преговорите за членство на Северна Македония и Албания. "България не признава македонския език като самостоятелен език и го смята за вторично кодифицирана норма на българския книжовен език. Това е записано в рамковата позиция от 2019 г. Т.нар. френско предложение, което позволи да бъде оттеглено българското вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС, предвижда “едностранните декларации на България и Северна Македония по повод македонския език да бъдат взети под внимание”.
Ключови са елементите, които касаят така наречените "спорни теми", в това число и тези, касаещи основния елемент от Договора – общата история.
Българското министерство на външните работи съобщи, че "всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“.
В българската декларация се казва, че "българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации)". Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма.
След 17 години чакане от днес отваряме нови перспективи за държавата и бавно, но сигурно се присъединяваме към голямото европейско семейство.
Това пък каза премиерът на РСМ Димитър Ковачевски по повод първата Междуправителствена конференция относно процеса на преговорите за присъединяване към ЕС на Албания и Северна Македония.
„Продължаваме с досегашната динамика на междусъседско сътрудничество“, допълни Ковачевски.
По думите му, френското предложение е най-доброто възможно за РСМ, което зачита повечето аспекти и запазва червените линии, давайки в същото време начало на преговорите.
„В него, а за нас това е изключително важно, е прецизиран македонският език, без никакви допълнения и допълнителни обяснения. С това се отваря вратата нашият македонски език да стане един от официалните езици в ЕС, което лично аз смятам за най-голямо постижение и най-важен успех“, каза той.
„По този начин македонският език не само ще бъде защитен, но и ще донесе до много придобивки – много нации и култури, които нямаха досег до него до този момент, вече ще могат да се запознаят с него. Също така нашата идентичност, която е автентична за нас и нашият език, култура, обичаи и традиции, ще остане автентична, македонска, и в ЕС“.
„Надявам се да бъдем позитивен пример за най-бърза интеграция в ЕС, така, както имахме най-бърза интеграция в НАТО. Ако денят се познава по утрото, то това със сигурност ще бъде един прекрасен ден“, каза в заключение Ковачевски.
Другият основен въпрос е дали в македонския парламент ще се събере достатъчно мнозинство за промяна на конституцията.
За целта е нужно мнозинство от две трети или поне 80 от 120 депутати в парламента.
За премиерът на Албания Еди Рама пък „това не е началото на края, това е краят на началото“.
„Но това е, което ни е нужно, за да изградим силна демократична Албания и силни демократични отворени Западни Балкани“, каза той на първата междуправителствена конференция.
„Днес РСМ и Албания отварят преговорите за присъединяване към ЕС. Вашите народи работиха много, за да стигнат до тук – по върховенството на закона, по борбата с корупцията, имате свободни медии, имате добро гражданско общество, множество реформи и модернизирана икономика. ЕК ви поддържаше по целия път и ще продължи да го прави“, каза Фон дер Лайен.
Американският президент Джо Байдън също поздрави началото на преговорите за членство в ЕС на РС Македония и Албания.
Според него „след руската агресия обединена Европа е по-важна от всякога“. „Демократични, сигурни и проспериращи Западни Балкани са ключови за тази визия“, каза още Джо Байден пред Ройтерс.
