Убийството на Борис Немцов в Москва отприщи в медиите разнопосочни страсти, които са на път даже да пренапишат историята. Тези дни дори уважавани американски издания не се поколебаха да сравнят днешна Русия с нацистка Германия, като особено се откроява следното твърдение, появило се в коментарите: пропагандата в Русия днес е много по-ефективна от тази при Хитлер, защото Путин задмина Гьобелс.
Че руските медии в огромната си част са подчинени на Кремъл, не е тайна. Че по тях се води отвратителна пропаганда, често изопачаваща събитията на 180 градуса - също. Но че Русия на Путин не е това, което беше нацистка Германия на Хитлер е неоспорим факт. И който твърди обратното, или не е в час, или съзнателно лъже.
Да вземем за сравнение две от основните характеристики на тези държави - политическата им система и медиите. Вярно е, че при възкачването на Путин и Хитлер първата им задача е да смачкат опозицията и да сложат ръка на средствата за масово осведомяване. Но Хитлер се справя и с двете неща брилянтно, докато Путин пред него бледнее по всички показатели. В Русия толкова години след идването на Путин на власт продължава да съществува опозиция, част от която бе и Борис Немцов, макар и съставящите я партии да са силно маргинализирани. Някои от опозиционните водачи са депутати в регионалните парламенти (самият Немцов бе такъв). За сравнение - Хитлер приключва с опозицията за 6 месеца. Той идва на власт през януари 1933 година. Последната опозиционна партия в Германия е забранена на 14 юли същата година.
Още по-бързо се справя той и с опозиционната преса. Редакциите са разгромени само месец след поемането на властта. Жителите на нацистка Германия не се ползват от лукса да четат всекидневник от рода на „Новая газета" - силно опозиционен вестник, който излиза и в момента, нито да гледат телевизия „Дождь" - крайно антипутински канал, който (макар и с финансови проблеми) излъчва и сега. Нито пък са имали такъв оксиморон като държавната, но опозиционна радиостанция „Ехото на Москва". Да, звучи странно, но е факт. Това радио е собственост на държавната компания „Газпром", но денонощно громи Путин и режима му. Прави го много по-качествено от финансираното от САЩ с парите на американските данъкоплатци радио „Свобода", което при това излъчва от студиото си в Москва. Можем ли да си представим държавното радио „Гласът на Америка" да започне излъчване вътре в страната, при което денонощно програмите му да са посветени на громене на Барак Обама и министрите му? Да не говорим, че в нацистка Германия не са имали фейсбук, който в Русия се ползва масово и никой не е и помислял да го забранява.
Всъщност, има в света една държава, която притежава почти напълно характеристиките на нацистка Германия, но по зла ирония е съюзник на Америка и по тази причина вестниците тук рядко се занимават с нея - Саудитска Арабия. Там няма опозиция, всеки глас срещу властта означава отсечена глава, интернет е цензуриран, медиите са със запушена уста.
Ако приемем, че погрешните сравнения са плод само на емоция, а не на съзнателна заблуда, то обяснението е, че хората обичат да максимализират настоящето и да минимизират миналото. Преди време, точно докато течаха протестите срещу Бен Али в Тунис, CNN цял ден въртеше един тунизиец, който повтаряше: „Няма на света такъв диктатор, това е най-големият диктатор в света." Дали ще наричаш смешния Бен Али „най-голям диктатор в света" или руската пропаганда „по-ефективна от тази на Хитлер", няма разлика. Трябва обективност, а обективността продължава да е в полза на „Фьолкишер беобахтер" - вестника на Нацистката партия, и всичко останало в Германия по онова време. Да не говорим, че пропагандната машина на Хитлер се е простирала върху 80% от Европа, която той заграбва, и горе-долу половината останал свят, разделен по онова време на владения. Окупираш Франция и хоп - придобиваш огромно парче от колонизирана Африка.
Къде се простира в момента руската пропаганда - само там, където потребителят я допусне. Никъде другаде. Защо руският потребител предпочита държавната телевизия и държавното радио пред „Дождь", „Новая газета", „Свобода" и „Ехото на Москва" е вече въпрос не на пропагандна машина, а на психологическа нагласа. Когато смачкаш страна като България, получаваш малка комплексирана нация - тя ревниво пази паметника на окупаторите, с радост приема паметник на хората, които са я бомбардирали, кръщава масово децата си с американски имена, но е готова с лекота да събори единствения си монумент в София, напомнящ, че е народ на 1300 години. Когато намачкаш империя, независимо дали това е Германия в началото на миналия век или Русия сега, трябва да си готов да получиш слон в стъкларски магазин.
