Много астрономи вече не се питат дали има живот другаде във Вселената. Вместо това въпросът в съзнанието им е: кога ще го намерим? Мнозина са оптимисти за откриване на признаци на живот в далечен свят още по наше време – вероятно през следващите няколко години. Учен от мисия до Юпитер дори стига дотам, че каза, че би било „изненадващо“, ако нямаше живот на една от ледените луни на планетата, пише Палаб Гош за Би Би Си.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) на НАСА наскоро откри примамливи намеци за живот на планета извън нашата Слънчева система, а има и има много повече потенциални подходящи светове в полезрението си.

Многобройни мисии, които са в ход или предстои да започнат, бележат нова космическа надпревара за най-голямото научно откритие на всички времена.

„Ние живеем в безкрайна Вселена, с безкрайно много звезди и планети. И за много от нас е очевидно, че не можем да бъдем единственият интелигентен живот там“, казва проф. Катрин Хейманс, кралски астроном на Шотландия. „Вече имаме технологията и способността да отговорим на въпроса дали сме сами в космоса.“

„Зоната на Златокоска“

Телескопите вече могат да анализират атмосферите на планети, обикалящи около далечни звезди, търсейки химикали, които – поне на Земята – могат да бъдат произведени само от живи организми. Първият проблясък за такова откритие дойде по-рано този месец. Възможният знак за газ, който на Земята се произвежда от прости морски организми, беше открит в атмосферата на планета, наречена K2-18b, която е на 120 светлинни години.

Планетата е в това, което астрономите наричат „зоната на Златокоска“ (още „обитаема зона“ – бел. ред.) – точното разстояние от нейната звезда, за да може температурата на повърхността да не е нито твърде гореща, нито твърде студена, а точната, за да има течна вода, която е от съществено значение за поддържането на живота.


Екипът очаква да знае след една година дали обещаващите следи са потвърдени, или са изчезнали. Проф. Нико Мадхусудхан от Института по астрономия към университета в Кеймбридж, който ръководи проучването, сподели, че ако признаците се потвърдят, „това радикално ще промени начина, по който мислим за търсенето на живот“. Той прогнозира, че до пет години ще има „голяма трансформация“ в нашето разбиране за живота във Вселената.

Примамлив знак за възможен живот в далечния свят

Ако екипът му не намери признаци на живот на K2-18b, те имат още 10 планети тип „Златокоска“ в списъка си за изследване и вероятно много повече след това. Дори да не намерят нищо, това би „предоставило важна представа за възможността за живот на такива планети“, казва той.

Неговият проект е само един от многото, които са в ход или са планирани за следващите години в търсене на признаци на живот във Вселената. Някои търсят на планетите в нашата Слънчева система, други гледат много по-далеч, в дълбокия космос.


Но колкото и мощен да е телескопът JWST на НАСА, той има своите граници. Той не би могъл да открие далечни планети, толкова малки като Земята (K2-18b е осем пъти по-голяма) или толкова близо до техните родителски звезди, поради отблясъците.

Затова НАСА работи по

Обсерваторията за обитаемин светове (HWO),

планирана за 2030 г. Използвайки нещо като високотехнологичен слънчев щит, той минимизира светлината от звездата, около която планетата обикаля. Това означава, че ще може да забележи и да вземе проби от атмосферата на планети, подобни на нашата.

По-късно през това десетилетие ще бъде пуснат и Свръхголемият телескоп (ELT) на Европейската южна обсерватория (ESO), който ще бъде на земята, гледайки към кристално чистото небе над чилийската пустиня. Той има най-голямото огледало от всички създадени инструменти, 39 метра в диаметър, и така може да хване много повече детайли в планетарните атмосфери от своите предшественици.


И трите телескопа за анализ на атмосферата използват техника, употребявана от химиците в продължение на стотици години, за да различат химикалите вътре в материалите от светлината, която излъчват.

НАСА изпраща и космически кораб, наречен Dragonfly, за да кацне на една от луните на Сатурн – Титан, където има вода и химикали, които се смятат за необходима съставка за живота.

Възможно ли е извънземни да се опитват да се свържат с нас?

Някои учени смятат този въпрос за сфера на научната фантастика и за твърде неясен, но търсенето на радиосигнали от извънземни светове продължава от десетилетия, не на последно място от Института за търсене на извънземен разум (SETI).

Способността на телескопите, като JWST, да идентифицират най-вероятните места за съществуване на извънземни цивилизации означава, че SETI може да съсредоточи своето търсене.

Това даде нов тласък, според д-р Натали Каброл, директор на Центъра „Карл Сейгън“ на SETI за изследване на живота във Вселената. Институтът е модернизирал своите телескопи и сега използва инструменти за търсене на комуникации от мощни лазерни импулси от далечни планети.

Като висококвалифициран астробиолог, д-р Каброл разбира защо някои учени са скептични към търсенето на сигнал, но „химически сигнатури от далечни атмосфери, интересни показания от прелитане край спътници и дори микрофосили от Марс са отворени за тълкуване“, твърди д-р Каброл.


Търсенето на сигнал „може да изглежда най-пресиленият от всички различни подходи за намиране на признаци на живот, но също така би било най-недвусмисленият и може да се случи по всяко време“.

Преди 30 години нямахме доказателства за планети, обикалящи около други звезди. Сега са открити повече от 5,000, които астрономи и астробиолози могат да изучават в безпрецедентни подробности.

Всички елементи са налице за откритие, което ще бъде нещо повече от просто невероятен научен пробив, каза д-р Субхаджит Саркър от университета в Кардиф, който е член на екипа, изучаващ K2-18b. По думите му откриване не извънземен живот ще бъде „революция в науката“.