Човечеството поне веднъж е „прескaчaло трапа“ на пълното изчезване преди около 800,000 – 900,000 години поради сериозен спад в размножаването, показва ново проучване.
Нов генетичен анализ на повече от 3,000 сегашни хора предполага, че общата популация на нашите предци е спаднала до около 1,280 размножаващи се индивида за около 117,000 години, съобщава „Експрес“. Според учените заличени са били всъщност 99% от човешкото население. Причината за този драстичен спад вероятно е било екстремно климатично събитие.
Някои учени дори вярват, че екзистенциалното събитие е довело и до
появата на нов човешки вид
Homo heidelbergensis, който според тях е общ прародител на съвременните хора и нашите братовчеди, неандерталците и денисовяните. Смята се, че Хомо сапиенс се е появил в Африка преди около 300,000 години.
„Числата, които излизат от нашето проучване, съответстват на тези на видовете, които в момента са изложени на риск от изчезване“, каза професор Джорджо Манци, антрополог в университета „Сапиенца“ в Рим и старши автор на изследването.
Професор Манци е сред онези, които вярват, че екстремното събитие може да е довело до новия човешки вид. Той обяснява:
„Било е късмет, че сме оцелели, но… знаем от еволюционната биология, че появата на нов вид може да се случи в малки, изолирани популации.“
Сериозният спад, изглежда, е в съответствие с
големите промени в глобалния климат
които са превърнали заледяванията в дългосрочни събития и са довели до намаляване на температурите на морската повърхност. Продължителен период на суша в Африка и Евразия може също да е допринесъл за трудности пред останалите хора. Екипът, участвал в изследването, каза, че този период съвпада с оскъден период на намерени вкаменелости.
„Знаем, че между преди около 900,000 и 600,000 години вкаменелостите в Африка са много оскъдни, ако не и почти да липсват, докато преди и след това имаме по-голям брой вкаменелости“, каза проф. Манци пред The Guardian.
„Същото може да се каже и за Евразия: например в Европа имаме вид, известен като Homo antecessor преди около 800,000 години и след това нищо за около 200,000 години.“
Публикувана в научното списание Science, статията анализира геномни последователности от 3,154 души, живеещи в наше време, от 10 африкански и 40 неафрикански популации. Разглеждайки различни версии на гени в една популация, учените успяха да преценят датата, на която конкретни гени започват да се появяват. Колкото повече време е изминало, толкова по-голям е шансът да се появят различни варианти на ген.
От честотата, с която гените се появяват с течение на времето, учените получават представа за това как популациите на предците са нараствали и намалявали.
Изчезналите човешки разклонения
на денисовяните и неандерталците също имат 46 хромозома и по генома им може да се съди, че и двете разклонения, както и съвременните хора, имат признаци на криза в генното разнообразие, причинена от драстичното намаляване на популацията отпреди разделянето на трите клона.
Вече знаем, че това се е случило преди 800,000 – 900,000 години. Общият прародител още не е идентифициран със сигурност. Сериозен кандидат за „бащинство“ е Homo heidelbergensis. Африканският Homo antecessor обаче също може да е изиграл тази роля, защо вкаменелости от него също са датирани от въпросния период от развитието на човечеството.
По това време още не са били изчезнали и други, още по-стари видове, като Homo erectus.
Това е въпрос, чието изясняване вероятно тепърва предстои, а според учените по-точното датиране на находките е от особено важно значение, тъй като сегашните оценки за някои археологически обекти варират в рамките на стотици хиляди години.
Някои специалисти обаче не са така сигурни, че дадено събитие е причинило глобална „празнота“ в намерените вкаменелости от ранните хора. Някои предполагат, че каквато и да е причината за затруднението, то е изцяло местно явление, което означава, че по-скоро са били засегнати популациите около Африка, отколкото други човешки видове на други места.
