„Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи.“ Антон Страшимиров  Белоградчик е възникнал с построяването на крепостта и съдбата му винаги е била свързана с нея. Древната твърдина е била изградена в непристъпните скали още когато българската държава не е съществувала, а целият Балкански полуостров е бил в пределите на Римската империя. Римляните са използвали при строежа й естествената непристъпност на скалите, като издигнали само две стени от северозапад и югоизток. От другите две страни за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по около 100 м. Предназначението на този римски кастел е било да служи като наблюдателница. Недалеч са открити останки на аквадукт.Едва ли ще видите по-чист град в България от Белоградчик В самия център може да се посети интересен архитектурен паметник - старинната къща на семейство Панови. В нея днес се помещава историческият музей. Астрономическата обсерватория и природонаучният музей също гостоприемно са отворили вратите си за посетители. Наблизо е и черквата „Св. Георги Победоносец“, изградена през 1868 г. Най-старата и единствена оцеляла сграда от времето на старото селище е джамията, строена през 1751 г.

Градът е магическото място 

където са си дали среща Западният Предбалкан със западния дял на Стара планина и най-южната част на Западната Дунавска равнина с двата планински масива Венеца и Ведерник, заобиколени от фантастичния свят на Белоградчишките скали, чиято обща площ е около 90 кв. км. Тези скали са едно от най-големите чудеса на пребогатата с природни забележителности България. Те ти вземат дъха със своите красиви форми и невероятно запазената чиста и красива природа.Белоградчишките скали, тази скална приказка, са уникални образувания.

Внушителни конгломерати, пясъчници и варовикови натрупвания с червеникави, сиви и жълти оттенъци изграждат скалите, а вследствие действието на естествените природни сили – дъжд, вятър и слънце – в продължение на 200 млн. г. са се образували причудливите скални форми. Природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества и хора, животни и птици, с които са свързани много легенди.Уникалните каменни фигури са гордостта на Белоградчик. Особено приятно е посещението на Белоградчик през пролетта, когато цъфти люлякът и времето е още прохладно. През есента пък, когато листата на дърветата пожълтеят, природата добива друга прелест. Ако ви е останал един свободен ден, посетете прочутата със своите древни рисунки пещера Магурата.Този град е едно пробуждане. Едно видение, изтръгнато от съня ни, преминало в действителността… Тук душата си почива, прави своята равносметка, неподвластна на времето. Скалните извисения рисуват

нескончаема философска притча

Навлизайки в причудливите форми на Белоградчишкия скален венец, ние се учим да откриваме красотата, скрита във всеки от нас. Белоградчик - град, в който очите поставят на изпитание нашето духовно зрение. В него се оглежда и устременото съвремие, и мъдрото поучение на древността.Легендата за послушницата Валентина се предава от уста на уста. Преди векове между Белоградчишките скали се издигали девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Само веднъж в годината, на Петровден, народът имал право да посещава манастира. В такъв празничен ден съдбата срещнала младата монахиня с гордия римски патриций Антонио. Заредили се дни на щастлива мечтателност. Докато една нощ... Антонио се изкачил по спуснато въже и прекрачил прага на нейната килия. Грехът бил извършен...Заредили се тихи и спокойни нощи на любовни слова и сластни прегръдки. Любовта е чудна магия. Тя има свои закони и разумът, колкото и да е силен, отстъпва. Но скоро тяхната непозволена любов била разкрита. Зад дебелите манастирски стени можело всичко да се укрие, но не и дeтски плач. Валентина била разобличена и изправена пред съвета на монасите и монахините.

Дълго обмисляли каква тежка присъда да й наложат. Валентина слушала примирeна, прикътала в топлата си прегръдка детето. Накрая решили да я анатемосат и изгонят от манастира. Да се скита навред, унизена и прокълната, като символ на измяната и отречената чeст и добродетел у жената.Монасите закретали обратно към своя манастир. Валентина, изгонена и прокълната, стояла пред вратите с детето на ръцеВ това време по пътя на хълма се задал Антонио, възседнал белия си кон, неподозиращ за направените разкрития и за жестоката присъда. И станало чудо. Господ - свидетелят на чистата любов,

изпратил буря, гръм и земетръс

манастирът се сринал. Всичко наоколо се вкаменило. Валентина се превърнала в каменна Мадона с дете на ръце...Всички те съществуват и до днес - Мадоната с детето, Конникът и Монасите, кретащи към своя манастир. От жеста и позата се излъчват чувства, вълнуващи всяка майка. Вдясно се вижда Конникът, който всеки момент ще се откъсне от земята и ще полети. Отзад, горе на скалата, стои гордо изправена Ученичката. Зад нея дебне Мечката...