ГЕРБ загуби София, но продължава да доминира в страната. Това е изводът от провелите се на 29 октомври местни избори.
Едва осем областни града си избраха кмет още след първи тур. В останалите предстои балотаж в неделя, 5 ноември.
Новите и в почти всички случаи досегашни градоначалници, получили над 50% от гласовете са на Бургас, Стара Загора, Перник, Враца, Кърджали, Ямбол, Монтана, Търговище. В седем от тях избраният кмет е подкрепен от ГЕРБ и вече е бил на служба поне един мандат. Единствено в Кърджали единодушно избраха Ерол Мюмюн от ДПС, който ще замени на поста дълго служилия негов съпартиец Хасан Азис.
Кметът на Бургас Димитър Николов от ГЕРБ беше преизбран за пети мандат с 60.49%. Живко Тодоров от ГЕРБ отново ще е градоначалник в Стара Загора с 55.64%. Досегашният кмет на Перник Станислав Владимиров, който в миналия си мандат беше избран като кандидат на БСП, а сега се яви с подкрепата на ГЕРБ, отново печели изборите в града на първия тур със 79.82%.
Кметът на Враца от ГЕРБ – Калин Каменов, ще е градоначалник за трети пореден мандат с подкрепата на 67.01%.
В Кърджали Ерол Мюмюн от ДПС е новият кмет с 60.25%, а в Ямбол печели досегашният кмет Валентин Ревански със 79.15%. Той е издигнат от „Пряка демокрация“ и подкрепен от ГЕРБ.
Кметът на Монтана Златко Живков (подкрепен от коалиция между ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС) отново, за седми път, ще е на поста с 62.7%. Дарин Димитров, досегашният кмет от ГЕРБ, отново поеме поста в Търговище с 69.09%.
Кметът на София ще стане ясен след балотаж
В София след първи тур убедителна преднина с 31.08% има кандидатът за кмет на ПП-ДБ-“Спаси София“ Васил Терзиев. Той е спечелил подкрепата на над 119 хиляди столичани. Срещу него на балотажа в неделя ще се изправи подкрепената от БСП Ваня Григорова с 21.59% и почти 81 хиляди гласа.
Балотаж ще има в още 18 областни града на страната. В Пловдив борбата ще бъде между кандидата на ГЕРБ Костадин Димитров и Ивайло Старибратов от ПП-ДБ. Досегашният кмет на Варна Иван Портних ще се бори да запази поста на втори тур срещу Благомир Коцев от ПП-ДБ.
В Благоевград на балотаж отиват досегашният градоначалник Илко Стоянов и кандидата на ПП-ДБ Методи Байкушев. За кмет на Шумен ще се борят Христо Христов от БСП и Георги Колев.
Кандидатът на ГЕРБ във Велико Търново Даниел Панов е на балотаж с Йордан Терзийски от ПП-ДБ. Във Видин на втори тур ще се явят Цветан Ценков срещу Александър Матеев от ГЕРБ.
Таня Христова от ГЕРБ води в Габрово. Тя отива на балотаж с кандидата на „Възраждане“ Даниел Петров. В Добрич досегашният кмет Йордан Йорданов отива на втори тур срещу Красимир Николов от ГЕРБ.
Петър Паунов води резултата в Кюстендил пред Огнян Атанасов. В Ловеч Валентина Недялкова от ГЕРБ е на балотаж срещу Страцимир Петков от ИТН. В Пазарджик досегашният кмет Тодор Попов ще се бори да запази поста срещу кандидата на ПП-ДБ Петър Куленски. В Плевен също ще има балотаж между Валентин Христов от ГЕРБ и Георг Спартански.
Разград отива на втори тур, на който един срещу друг ще се изправят кандидатът на ПП-ДБ Мирослав Грънчаров и Добрин Добрев. В Русе се очертава балотаж между издигнатия от БСП Пенчо Милков и Иван Иванов от ГЕРБ. Втори тур между Ивелин Иванов от ГЕРБ и независимият кандидат Александър Сабанов ще има и в Силистра.
В Сливен балотаж ще има между Стефан Радев от ГЕРБ и Пламен Стоянов от „Пряка демокрация“, а в Смолян – между Николай Мелемов от ГЕРБ и Стефан Сабрутев от движение „Нашият град“. В Хасково на втори тур отиват Станислав Дечев от ГЕРБ и независимият Николай Ставрев.
ГЕРБ загуби София. Какво следва?
След близо две десетилетия ГЕРБ няма да има кмет на София. За първи път Бойко Борисов е избран за градоначалник на столицата в далечната 2005 г., а през 2009 г. постът му беше поет от заместничката му Йорданка Фандъкова, която управлява София в продължение на 14 години.
На местния вот на 29 октомври издигнатият от ГЕРБ кандидат, журналистът Антон Хекимян, обаче остана трети, като не достигна дори до балотаж. За него са гласували 17.83% от софиянци или 66,792 души.
ГЕРБ издигна кандидатурата на Хекимян в последния момент. Регистрацията му беше „изненадващ ход“, отбелязва анализаторът Веселин Стойнев.
„И макар и да е получил номинации от местни партийни организации, той трудно може да бъде припознат за свой от съпартийците на Борисов, независимо дали и колко е бил близък до него и до партията му като журналист“, коментира още той.
Стойнев допуска, че лидерът на ГЕРБ е получил отказ от кандидати с управленски или бизнес опит, затова в последния момент е заложил главно на разпознаваема фигура.
„Личната ангажираност на Борисов с Антон Хекимян, независимо че по време на кампанията го нямаше до кандидата, се усещаше. Имаше усещането, че Борисов е наложил този кандидат на софийската организация на ГЕРБ, че я е лишил от нейния естествен кандидат и че лично е търсил такъв. Така този срамен резултат се прехвърля върху него“, коментира пред bTV пък политологът Светослав Малинов.
Сходно е мнението за провала на ГЕРБ в София и на анализатора Първан Симеонов. По думите му кандидатурата на Антон Хекимян е била „голяма грешка“, вместо него е трябвало да бъде издигнат „работлив технократ“.
„ГЕРБ не си направиха сметките, трябваше да издигнат Георги Георгиев (досегашен председател на Столичния общински съвет – б.ред.) и да са го подготвили за това две години преди вота. Навсякъде хората гласуват за леко освежаване. ГЕРБ психологически бяха свикнали със загубата в София. Издигнаха накрая Хекимян като шоу звезда“, коментира той.
40,000 гласа е разликата между Григорова и Терзиев, тя може да се стопи на балотажа, вярва той.
Прочети още
По думите му резултатът на ПП–ДБ е по-добър от очакваното. „Възраждане“ ревнуват от Григорова, тя взе от техните избиратели, около една пета. 80% от привържениците на ГЕРБ са гласували за Хекимян, а 90% от тези на ПП–ДБ – за Терзиев. Ваня Григорова беше далеч по-ярък претендент от Деян Николов, тя е по-мажоритарен кандидат, а той – партиен, отбелязва още социологът.
Наши хора, бюлетини от принтер и други неразбории
Гласуването с машина на практика елиминираше възможността за невалидни бюлетини, но премахването им за този местен вот върна картината от предходните два. Между 10 и 20% са отчетените недействителни гласове в редица областни градове, а в някои по-малки общини броят им достига дори до 30%.
От областните градове висок процент недействителни гласове има в Сливен. Там за общински съвет от гласували 35,783 избиратели, недействителните гласове са 7,574 или 21%. Сходна е картината и във Видин с 20% недействителни бюлетини.
Далеч по-фрапиращ е броят на недействителните гласове в някои по-малки общини. Сливенската община Котел е постигнала 30% невалидни бюлетини за общински съвет – от 7,736 гласували вотът на 2,348 е недействителен. В плевенската община Долни Дъбник този дял е 28%, а в общините Твърдица и Септември по 27%.
Без машинно гласуване определено се отвори и възможност за манипулации на вота. Широка популярност доби председателката на СИК в село Малорад, община Борован, която мислейки, че камерите за наблюдение на вота са изключени, вместо да брои гласовете в края на изборния ден, започна да попълва преференции за „наше момче“ в подадените бюлетини. По информация на OFFNews жената от скандалния запис е Моника Йорданова. Според Изборния кодекс тя може да бъде осъдена и да получи наказание от 1 до 5 години затвор.
От ОИК-Борован казаха пред OFFNews, че това не е първият път, в който се прави опит за спиране на видеонаблюдението. Комисията миналата година е имала случаи на обърнати към тавана камери и други подобни случаи, в които реално видеонаблюдение няма.
При друг куриозен случай във врачанското село Върбешница се оказа, че бюлетините свършиха още по обед. В разкритата секция в селото са били изпратени 190 бюлетини при налични около 300 избиратели. Така се наложи изборният ден да бъде прекъснат с часове, докато ОИК не даде разрешение недостигащите бюлетини да бъдат разпечатани на принтер върху обикновена хартия. Поредните им номера пък се вписваха върху тях с химикал.
Тука има, тука няма: Сагата с машинния вот
Истинска „костинбродска афера“ се разигра два дни преди първия тур на местните избори.
Скандалът започна, след доклад на ДАНС, изпратен до Народното събрание, в който се твърдеше, че заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е свалил кодовете на машините за гласуване и ги е записал с телефона си и след това на флашки.
„От доклада става ясно, че на 25-и – два дни след като ЦИК направи публично генериране на т.нар. хешкод, който е един от ключовете за защита на машините, заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов влиза в залата, повтаря цялата процедура, снима с телефона си, сваля информацията на флашка. Ето как се манипулират машини“, посочи Тошко Йорданов от ИТН.
По-късно в същия ден ЦИК реши, че на местните избори в цялата страна ще се гласува само на хартия. Около два часа след решението на централната изборна администрация Министерството на електронното управление (МЕУ) официално обяви, че удостоверяването на машините е приключило и няма никакво съмнение, че те са годни за гласуване.
Последваха жалби срещу ЦИК в съда от ПП-ДБ, ПП „Единение“, от кандидата за кмет и кандидат за общински съветник на Община Шумен Неделчо Неделчев, от кандидата за общински съветник за Столична община Петър Славов, както и от шест физически лица в качеството им на избиратели.
Така в понеделник Върховният административен съд (ВАС) върна машините в изборите за местна власт, като отмени решението на ЦИК да не се гласува с тях.
Това ще се отрази още на балотажите в неделя, когато ще гласуваме по избор или с хартиени бюлетини, или с машини.
