Зеландия съвсем официално може да бъде провъзгласен за осмия континент на нашата планета
Момчил Милев
Ако не сте бягали твърде често от часовете по география, най-вероятно си спомняте, че сушата на Земята е съставена от седем континента. Е, съвсем скоро ще се наложи да ревизирате познанията си в тази сфера. И не, не става дума за митичната Атлантида, която се споменава в трудовете на античния философ Платон. Според него тя се е намирала отвъд Колоните на Херкулес при Гибралтар и е била унищожена от зловещ катаклизъм 9 хил. години преди неговата епоха. В рамките на само около две седмици два независими един от друг екипа геолози оповестиха съществуването на два различни древни континента. Огромните скални маси обаче са скрити в дълбините на световния океан, който ги е залял почти напълно преди десетки милиони години. Учените условно са ги нарекли Мавриция и Зеландия.
Първият от тях се крие на дъното на Индийския океан и по-скоро може да се квалифицира като микро- или субконтинент. Неговата сухоземна част обхваща вулканичния остров Мавриций (на около 2,000 км от югоизточния бряг на Африка), откъдето идва и името му, както най-вероятно и Малдивските острови (на югозапад от бреговете на Индия). „Това е континент от гледна точка на геологията, не на географията. По-добре да определяме Мавриция като фрагмент от континент или микроконтинент", казва д-р Луис Ашвал, геолог от университета „Витватерсранд", Йоханесбур, и автор на научната публикация по въпроса.
Вторият обаче скоро съвсем официално може да бъде провъзгласен за осмия континент на нашата планета. Сухоземната му част включва двата острова на Нова Зеландия, както и Нова Каледония в Югозападния Пасифик. Неговата площ е около 5 млн. кв.км, или колкото половин Австралия, или три пъти територията на Аляска. 94% от него обаче е залята с вода. Според екипа, ръководен от новозеландския геолог Ник Мортимър, обаче континентът Зеландия е напълно отделна тектонична плоча от Австралия. Според него всяка твърда земна маса с площ над 1 млн. кв.км би трябвало да се квалифицира като континент.
Всъщност всичко започва много, много отдавна, преди 150-200 млн. години. Тогава сушата на планетата Земя е съставена от два суперконтинента - Северния Лавразия и Южния Гондвана. При разцепването на втория се раждат съвременните Африка, Южна Америка, Антарктида, Австралия, както и Индия и Арабия. Според настоящите изследвания обаче излиза, че от Гондвана са се отделили още две тектонични плочи - Мавриция и Зеландия. Геологът Луис Ашвал, който поддържа тезата за съществуването на Мавриция, подкрепя твърденията си с откриването на древни минерали на територията на едноименния остров, които не би трябвало да бъдат там. „Земята, грубо казано, е направена от две части - континенти, които са стари, и океанско дъно, което е „младо". На територията на континентите намираме скали, които могат да са на възраст до 4 милиарда години. Нищо подобно обаче не може да бъде открито в океаните. Скалите там са новообразувани", разяснява изследователят. Според Ашвал Мавриций е вулканичен остров на възраст около 9 млн. години. Там неговият екип обаче се е натъкнал на циркониеви скали, които са много по-стари. Тяхната вероятна възраст е от порядъка на 3 милиарда години.
Това според геолога е неоспоримо доказателство, че в случая става дума за част от континент. Д-р Ашвал е убеден, че Мавриция е микроконтинент, откъснал се преди около 60 млн. години от Индия и остров Мадагаскар при разпадането на Гондвана. „Според новите ни изследвания не става дума за просто разцепване на въпросния суперконтинент, а за по-комплексно разделяне, при което различни парчета континентална земна кора се разпръсват в това, което по-късно еволюира в Индийския океан."
Това не е първият случай, когато изследователи намират древен цирконий на остров Мавриций. Подобни заключения са отбелязани и в научна публикация от 2013 г., изготвена от екипа на норвежкия геолог Бьорн Ямтсвайт от университета в Осло. Тогава обаче авторите стават обект на остри критики, че минералът, открит в скали по плажовете, може да е донесен на острова от вятъра или морските вълни. Във въпросната публикация от 2013 г. се отбелязва също така, че в района на Мавриций земната кора по морското дъно е с дебелина 25-30 км, което е много повече от нормалните 5-10 км. Това според изследователите е косвено доказателство за съществуването на потънал континент в района.
„Ако можеше, образно казано, да дръпнем щепсела на световния океан, тогава Зеландия много отдавна щеше да бъде призната за континент", твърди геологът Ник Мортимър. Въпреки че научната публикация по темата излиза в мартенския брой на специализираното списание GSA Today, неговият екип всъщност води дългогодишна битка по тази тема. Той отбелязва, че настоящата публикация е кулминация на близо 20 години изследвания. Според учения най-важното откритие в случая е, че става дума за масивна континентална плоча с дължина около 4,000 км, а не за отломки от континенти, пръснати по океанското дъно.
Ник Мортимър твърди, че сателитните карти, направени на базата на гравитационното поле на Земята, ясно показват, че Зеландия е кохерентно географско образувание, което се простира от североизточния край на Австралия до подводни територии далеч отвъд двата новозеландски острова. Основната разлика с останалите континенти е, че само около 6% се намират над морското равнище. Изследвания на скали от морското дъно в този район също сочат, че става дума за континентална земна кора, а не за „тъмна" застинала вулканична магма, която преобладава по дъното на океаните.
Според екипа на д-р Мортимър Зеландия всъщност е най-младият от всички континенти. Дебелината на земната кора в този район варира между 10 и 30 километра, като достига до 40 км в района на южния остров на Нова Зеландия. "Зеландия е важна не защото съществуването й е било малко известно до момента, а защото може да изследваме ранните стадии от развитието на един континент и защото при потъването си е останал цял и не се е разпаднал на малки фрагменти", допълва геологът.
За момента не съществува институция или организация, която да провъзгласи Зеландия официално за континент. Според изследователите от екипа на Мортимър обаче тя покрива всички общоприети критерии за това: много по-издигната е в сравнение с околното океанско дъно; има различен скален състав; по-плътна е, с по-ниска сеизмична активност и има ясно обособени граници, обхващащи територия с размерите на Индия. „Няма нужда да променяме настоящите дефиниции за континентална земна кора, континент и микроконтинент, за да определим какво точно е Зеландия", обобщава екипът на Ник Мортимър.
Остава само да видим дали правителството на Нова Зеландия също споделя смелата гледна точка на учените и е готово да й придаде съответната (гео)политическа обвивка. И ако отговорът е „да", скоро може да станем свидетели на раждането на осмия най-малък континент. Кой каза, че епохата на Великите географски открития е приключила...
